Deprecated: mysql_connect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /home/mezdrabg/public_html/sela/kalen/cms/db_php.php on line 9
Официален сайт на село Кален - История
История

Книгата „Каленските родове”- исторически очерк на Петър Кръстев – още един въпрос към родознанието във Врачанския край.

Кръстев, Петър. Каленските родове : Исторически очерк. / Петър Кръстев. – Без. изд. 2010. – 191 с.: с ил.; портр.

В дългогодишната ми дейност като библиотекар – краевед съм имала възможност да се срещна с хора, захванали се с трудната, но благородна задача да съберат и напишат историята на родното си място или да направят проучване за родовете си. Особено след 1990 г. тази тенденция се засили значително. Не се изненадах, когато разбрах, че редиците на краеведите и родоизследователите във Врачанско и по-конкретно на Мездренския край са се увеличили с още един.

Петър Кръстев Младенов е роден 1930 г. в с. Кален. Завършил е ВИИ „Карл Маркс” – София със специалност „Народно стопанско планиране”. Работил в АПК „Искър” – гр. Мездра като началник отдел, главен специалист, директор на специализирано предприятие за плодове и зеленчуци и зам.-председател по икономическите въпроси. Организационен работник и общественик. Автор е на книгите „Те загинаха за родината” (2006), „Каленска летопис” (2008). Вярвам, че амбициозен краевед-изследовател като него няма да спре до тук.

Не мога да кажа, че „Каленските родове: Исторически очерк” (2010) на Петър Кръстев е начало в изучаването им, защото, както сам пише, „Родовете в с. Кален са проучвани от няколко изследователи, но само частично и досега няма пълна историко-демографска характеристика за тях”. Той споменава имената на предшествениците си – историците Христо Дилков, който прави проучване на каленските родове „главно по въпроса за изселванията” и ст. н. с. Богдан Николов в книгата „От Искър до Огоста” (1996). Другият автор Петър Христов (от рода Дилковци) в книгата си „Село Кален, Врачанско: Физико-географски и исторически преглед” (1998) прави по-пълно изследване и „установява, че в селото е имало 55 родове (фамилии), като за всеки един от тях дава произход на името му”. Като един от основните източници Кръстев е ползвал и материалите на Христо Данов (от рода Венковци), който е бил кмет на селото (1927-1928) и пръв пише „Исторически бележки за с. Кален, Врачанско”, които днес се съхраняват в Държавен архив – Враца.

Родовете, които се „разглеждат в настоящата книга, са от времето на последните три века (XVIII, XIX и XX) на второто хилядолетие... По данни от архивните документи и спомени на по-стари хора, сверени с тях, се установи, че в село Кален са живели 55 родове. Девет от тях са изчезнали от селото в периода 1877/1878 – 1944 г. Останалите 46 родове са предмет на разглеждане и изследване на тази книга”.

Петър Кръстев споделя, че проучванията му продължават няколко години, като родословното дърво на всеки един род е разработил „в по-широк обхват, в хронологичен ред на ражданията, умиранията и женитбите от родооснователя до наши дни, в тяхната родова и кръвна връзка с някои по-важни личности”. Както е редно в такива случаи, източниците, които е ползвал „са предимно архивни документи – граждански и църковни регистри за населението, книги за жители на селото в общината и кметството, книги в ТКЗС, гробищните паркове в с. Кален и гр. Мездра, а така също и спомени на стари хора”.
В обстойния предговор към книгата авторът представя не само физико-географските особености на селището като цяло, но и възрастовия състав, основния поминък, имотното състояние и бита на отделните родове, традициите и обичаите, както и участието им в революционните борби.

В предговора на книгата имената на родовете са представени в три групи. В първата група са тези, които носят имената на своите родоначалници – Василовци от Васил, Дилковци от Дилко и т. н. Два от родовете носят името на жени – Маринци от Мара и Пешинци от Пеша. Във втората група са родовете с имена на животни и птици, с които са „оприличавали някои люде от тези фамилии и родове” (Кукувичовци от кукувица, Пуевци от пуяк, Синигерите от синигер и т. н.). В третата група са такива, чиито имена са свързани с „конкретни случки в рода, в поведението на отделни личности и по други поводи” (Бокьовци от името на Христо Ботев, Дърдовци от думата дърдорко, Катранкьови от катран и т. н.).
В самата книга обаче те са подредени по азбучен ред, което улеснява ползването, още повече, че в края й липсва задължителното „Съдържание”, което би представило аналитично включените материали. Това обаче не намалява ни най-малко нейното значение.

В повечето случаи, след всеки поотделно представен род, авторът споменава поименно хората, които са му помогнали със своите разкази и спомени. С малки изключения след всеки род са поместени и снимки, предадени от живите наследници.

Освен посочената ползвана литература в края на родоведското изследване има 6 приложения : Прил. № 1 – „Жители на с. Кален” (статистични данни) за годините 1465, 1860, 1881, 1900, а от 1926 г. на 20 години (1946, 1966, 1986, 2006). Едно кратко сравнение – от 507 жители през 1966 г. до 2006 г. са намалели до 88. Прил. № 2 и № 3 са съответно за „Родовете в с. Кален” (55 на брой) и „Столетници в с. Кален” (10 на и над 100 години); Прил. № 4 и № 5 са за „Имотно състояние на родовете от с. Кален, Врачанско преди ТКЗС” (земя и гори) и „Убити през войните на ХХ век от с. Кален, Врачанско”. Особено подробни сведения дава Прил. № 6 „Произлезли от Каленските родове учители (39), лекари (17), полувисши и средни медицински кадри (15), зъболекари (2), инженери (8), агрономи и зоотехници (3), икономисти (12), журналисти (2), юристи (2), архитекти (1), музиканти (5), офицери от БНА (11), офицери от МВР (11)) и обществено-политически дейци (6). Всички те са дадени поименно. Книгата завършва със стихотворенията „Косматица” (връх до селото) и „Кален” на Свобода Крумова.

„Минават години – пише в заключение Петър Кръстев – старите си отиват от този свят, младите отиват в града или други места... Днес на това място стоят още схлупени къщи с каменни плочи и обрасли с бурени дворове, напомнящи за далечното и незабравимо минало, че тук са живели добри и трудови хора, за които пазят спомен техните потомци”.

Несъмнено книгата „Каленските родове : Исторически очерк” на Петър Кръстев има своя приносен характер и е съществена стъпка напред в обогатяване на краеведската книжнина за Врачанския край.

Блага АТАНАСОВА
Регионално краеведско дружество – Враца